• Boris Pavlov

Банско и Пампорово - зимните Созопол и Лозенец?



В класацията на най-успешните туристически сезони лято 2020 е закотвено на дъното с тежест от 80% спад в приходите на българския туристически бранш, според информация от Националния борд по туризъм. Мрачните пролетни прогнози за иначе слънчевото лято по морето до голяма степен се сбъднаха и в началото на есента се трансформират в множество равносметки, оцветени в червено.


Анализите към равносметките са лаконични, а понякога даже липсват; причината за негативните резултати е ясна, изговорена, дори безинтересна - “коронавирус, разчитахме само на български туристи”. Теглим чертата и огромното отрицателно число под нея не изненадва никого, но хвърляйки поглед по-нагоре из редовете забелязваме няколко любопитни плюсчета. Две от тях принадлежат на общините Созопол и Царево.


Според данни от платформите Booking.com и FlatAway.bg, някои от курортните селища в двете общини бележат ръст на реализираните нощувки от 20-25% в периода 15.07-13.09 спрямо същия период миналата година. На фона на глобалния колапс в туризма тези резултати са блестящи и се дължат на съвкупност от фактори, които могат да бъдат основна предпоставка за успех на българските планински курорти през настъпващия зимен сезон.



Ако не в България, къде?


Безпрецедентните ограничения на пътуванията в цял свят доведоха до срив на входящия туризъм, но и попречиха на Българите да почиват в предпочитаните през последните години чуждестранни дестинации, начело на които е Гърция. Километричните опашки по границите, задължителните PCR тестове и редица други пречки обърнаха погледите на стотици хиляди към далеч по-достъпното Черноморие.


В първите седмици на есента пандемията е във възход, държавите отново затягат мерките и дори най-оптимистичните прогнози не вещаят възстановяване на свободното пътуване в близките 6 месеца. Италия, чиито планински курорти привличат немалко почитатели на зимните спортове, наскоро промени условията за допускане на българи. Това се случи два пъти за по-малко от месец. Ограниченията са непредвидими и в други често посещавани алпийски държави като Франция и Австрия. Повечето топли, зимни дестинации в Азия и Африка ще останат затворени поне до края на годината.


Допълнителна пречка за планирането на почивка в по-трудно достъпни с автомобил дестинации е честата отмяна на полети с малък брой пътници с кратко предизвестие. Закупуването на самолетен билет носи и друг риск - дефицитът на оперативен капитал в авиокомпаниите създава неблагоприятни практики за обезщетение при отменен полет, които, макар и в разрез с европейските директиви, са днешната реалност. По непотвърдени данни от фирми, които съдействат на пътници с отменени полети, десетте най-големи европейски авиокомпании дължат обезщетения в размер на 24 милиарда евро.




Пречките и ограниченията създават предпоставка сценарият от лятото да се повтори и почиващите традиционно отвъд границата да се насочат към местните курорти. Проучване на Галъп Интернешънъл от декември 2019 посочва, че 18% от българите са планирали поне едно туристическо пътуване в чужбина през изминалата зима, а 42% - в България. Икономическите последици от пандемията несъмнено ще се отразят негативно върху бюджетите за ваканция, но въпреки това туристическият ни бранш може да се надява на близо 30% или 700,000 повече българи почиващи у нас тази зима.



Дългите уикенди


Проучването на Галъп Интернешънъл посочва също, че продължителността на почивката в чужбина през зимата е средно 9 дни. До голяма степен това се дължи на организираните екскурзии, които обаче този сезон ще са рядкост. През лятото се установи тенденция към спонтанни пътувания до Черноморието за 3 или 4 дни. Взимайки 1-2 дни отпуск около уикендите, много българи избягваха петъчно-неделния трафик и се насочваха към плажовете на юг. По този начин почивките могат да бъдат повече и по-разнообразни, на различни места и в различна компания.


При избора на дестинация за дълъг уикенд ключова роля играе времето, прекарано в път. Област Бургас е значително по-бързо достъпна за голяма част от населението, което я прави и по-атрактивна за кратки ваканции. Зимните ни курорти са добре позиционирани да се възползват от тенденцията, тъй като са разположени на по-малки разстояния от повечето големи градове спрямо летните. Жителите на София и Пловдив биха прекарвали два пъти по-малко време в автомобила за дълъг зимен уикенд в Боровец, Банско или Пампорово.



Хоум офис ваканция


Макар и повечето резервации през лятото да бяха за уикенди, значителен процент от реализираните нощувки бе генериран от друга интересна тенденция - работа от вкъщи. Много компании, особено в IT-сектора, въведоха изцяло дистанционен режим на работа за неопределен период и служителите им се възползваха по най-добрия начин, наемайки временен дом на морето. Още през месец април запитванията за къщи и апартаменти по Черноморието за целия летен сезон отбелязаха своеобразен рекорд.


Бързото приспособяване на бизнеса към дистанционния режим на работа постави под въпрос необходимостта от физическо присъствие в офиса, ако то не се изисква за производството на продуктите или предоставянето на услугите на компаниите. Експерти твърдят, че след като светът се справи с предизвикателството Covid-19 бизнесите ще възприемат постоянния хоум офис по-скоро положително, тъй като той води до по-ниски фиксирани разходи и по-щастливи служители, без това да компрометира продуктивността. Резултатът? Все повече хора ще се докоснат до начина на живот на “дигиталните номади”, но това е тема на друг материал. В краткосрочен план ефектът ще бъде по-продължителни престои в просторни места за настаняване с кухня, пералня и бърз интернет, каквито има в изобилие в Банско и Пампорово.



Комфорт и атмосфера


Изискването за повече пространство и наличието на кухненско помещение в местата за настаняване вече не е привично само за по-продължителните престои. Пандемията промени навиците и предпочитанията на пътуващите, които сега търсят бутикови алтернативи на големите хотели, където ще имат ограничени контакти с персонал и други гости. Апартаментите за гости пък дават възможността посетителите сами да приготвят храната си и да се възползват от комфорта на повече от едно помещение.


В Созопол и Лозенец повечето места за настаняване са в къщи, жилищни сгради, малки хотели или апартаментни комплекси и отговарят на новите предпочитания на почиващите. По-малкият им капацитет се оказа предимство пред курортите на север от Бургас, които изглеждаха пусти. Големите хотели в тях отвориха частично през лятото, а близо 30% не посрещнаха нито един гост. Малките бизнеси и заведения около тях също не работеха, което допълнително допринесе за тягостната атмосфера из традиционно пълните с туристи алеи. След месеци прекарани предимно вкъщи и в изолация, почиващите предпочетоха далеч по-оживените Созопол и Лозенец.


Големите хотели в Банско и Пампорово също ще изпитат затруднения да осигурят заетост, която да оправдае отваряне за целия зимен сезон, но разполагат с повече време за подготовка. Самите курорти са по-малки, разполагат с необходимото разнообразие от места за настаняване и с правилната стратегия могат да създадат приветлива атмосфера за посетителите.



Не всичко е плажове и писти


Дестинация, която предлага не само разнообразни места за настаняване, но и различни активности, привлича по-широк кръг от посетители. В основата на успешна туристическа стратегия е оползотворяването на природните и културно-исторически дадености на въпросния регион. Летните ваканции често се асоциират с морето и плажовете, каквито има по цялото Черноморие. На юг от Бургас обаче откриваме и много други забележителности, които привличат хора от цялата страна и от чужбина.



Старият град в Созопол създава магична атмосфера за туристите, които се разхождат измежду възрожденски къщи, паметници на културата, галерии, археологични и други забележителности и вечерят в ресторанти, разположени в скали над морето. На юг се простира резерватът Ропотамо със своите уникални природни обекти и биологично разнообразие. В рамките на един ден посетителите на региона могат да направят планински преход през Странджа до едно от най-загадъчните места в България - гробницата на богинята Бастет, да се разходят с лодка из Ропотамо и да се насладят на залеза на красивия плаж до устието на р. Велека край Синеморец.



Регионите на Банско и Пампорово също разполагат с природни и културно-исторически забележителности, които биха привлекли не само почитатели на зимните спортове. Възрожденската архитектура и механите в Банско, над които се разнасят любимите народни песни, будят интерес у чуждестранните посетители и родолюбиви емоции у българите. Пампорово пък се намира в планината на най-прочутия певец - Орфей. В Родопите туристите могат да открият изключителни природни пейзажи, скални образувания, пещери и вълнуващи легенди за всички тях.



Стратегия “Колаборация”


В краткосрочен план даденостите на Банско и Пампорово вероятно ще успеят да привлекат българските туристи, които този сезон ще останат у нас. Създаването на устойчива благоприятна атмосфера за туризъм обаче е комплексно предизвикателство, което винаги е на дневен ред. Пред него са изправени ХоРеКа индустрията, общината, държавата и всички други бизнеси и хора, които по един или друг начин участват в изграждането на туристическия продукт в дадена дестинация. Колаборацията между тях не е интуитивна поради потенциални конфликти на интереси, а и понякога предполага съвместна работа от конкурентни бизнеси. Общините Созопол и Царево обаче ни дават ясен пример, че основна роля за успеха имат именно синергиите от екипната работа и взаимната подкрепа.


През делнични дни и през септември по калдъръмените улици на Стария град в Созопол хората трябваше да полагат усилия да спазват дистанция благодарение на фестивала Аполония. Събитията бяха успешни въпреки извънредната обстановка, а заслуга за това имат не само организаторите и участниците; фестивалът се радва на подкрепата на много партньори, включително от ХоРеКа индустрията, министерства, институции, медии и различни бизнеси.


Аполония е уникално събитие с дългогодишна история и редовни посетители, което не може да се пресъздаде самоцелно за подобряване на туристическия продукт. Въпреки това от 5 години насам през месец юли в Царево и Лозенец успешно се провежда сходно мероприятие, което привлича все повече емблематични личности от българския културен живот. “Арт Поток” е фестивал на изкуствата с изложби, представяния на книги, постановки и дори детска арт академия.


Фестивалът в Царево и Лозенец е много интересен пример за успешна колаборация, тъй като се организира съвместно от общината и...нощен клуб. Редовните гости на Лозенец знаят, че Hacienda Beach всъщност е много повече от нощен клуб и е в основата на културния живот в община Царево. На сцената на клуба това лято Стефан Вълдобрев представи своята Книга за песните, а в друго нощно заведение в Лозенец Татяна Лолова и Георги Тошев разговаряха за биографичната книга на актрисата. “Харизмата има значение” - това бе мотото на Арт Поток 2020, което до голяма степен разкрива и манталитета на всички участници в успешния летен сезон на юг.


Популярните плажни барове в къмпинг Градина също създават печеливши синергии, макар и да са в пряка конкуренция за клиенти със сходен профил. Всяко едно от тях би привличало по-малък брой посетители ако не бе разположено в непосредствена близост до другите.


Примерите за успешни колаборации и разнообразни активности са много и представляват добри практики, които зимните ни курорти могат да приложат в дългосрочен план, подобрявайки туристическите си продукти и придавайки на дестинациите така необходимата им харизма.





Поглед отвъд проблемите


Този материал е фокусиран върху положителните характеристики на Созопол и Лозенец, благодарение на които те отбелязаха впечатляващ ръст на реализираните нощувки през най-слабия летен туристически сезон в историята. Целта е да се направи паралел с Банско и Пампорово, които имат потенциал за сходен успех. Ето защо са пренебрегнати проблемите, които установяваме по морето, а такива има.


Придвижването с автомобил по пътя на къмпинг Градина прилича на слалом на забавен каданс под съпровода на недоволни клаксони и често завършва с 30-40 минути чакане за паркомясто в Созопол. Инфраструктурата в Лозенец не е по-добра, а проблемът с канализацията, който причиняваше местния летен вирус години наред, е решен само временно. Презастрояването на Банско и опашките за лифтовете със сигурност няма да допринасят за благоприятна атмосфера за туризъм и тази година. Това са проблеми, чиито решения следва да бъдат част от дългосрочните стратегии на курортите ни.


В близкото бъдеще зимните курорти могат да пожънат успех ако извлекат максимума от описаните обстоятелства и фактори. Флат Мениджър е в пълна готовност да допринесе за този успех със своите услуги за управление на апартаменти за гости в Банско и Пампорово, с популяризиране на природните и културно-исторически забележителности на регионите и колаборация с други местни бизнеси, организации и общините. Нека заедно стартираме сезон 20/21 с умерен оптимизъм, окуражаваща мотивация и харизма - така равносметките през пролетта ще са оцветени в зелено.

Услуги

За компанията

Контакти

© 2020 Всички права запазени Flat Manager  | Политика за защита на лични данни | Общи условия