• Boris Pavlov

Банско и Пампорово - зимните Созопол и Лозенец?



В класацията на най-успешните туристически сезони лято 2020 е закотвено на дъното с тежест от 80% спад в приходите на българския туристически бранш, според информация от Националния борд по туризъм. Мрачните пролетни прогнози за иначе слънчевото лято по морето до голяма степен се сбъднаха и в началото на есента се трансформират в множество равносметки, оцветени в червено.


Анализите към равносметките са лаконични, а понякога даже липсват; причината за негативните резултати е ясна, изговорена, дори безинтересна - “коронавирус, разчитахме само на български туристи”. Теглим чертата и огромното отрицателно число под нея не изненадва никого, но хвърляйки поглед по-нагоре из редовете забелязваме няколко любопитни плюсчета. Две от тях принадлежат на общините Созопол и Царево.


Според данни от платформите Booking.com и FlatAway.bg, някои от курортните селища в двете общини бележат ръст на реализираните нощувки от 20-25% в периода 15.07-13.09 спрямо същия период миналата година. На фона на глобалния колапс в туризма тези резултати са блестящи и се дължат на съвкупност от фактори, които могат да бъдат основна предпоставка за успех на българските планински курорти през настъпващия зимен сезон.



Ако не в България, къде?


Безпрецедентните ограничения на пътуванията в цял свят доведоха до срив на входящия туризъм, но и попречиха на Българите да почиват в предпочитаните през последните години чуждестранни дестинации, начело на които е Гърция. Километричните опашки по границите, задължителните PCR тестове и редица други пречки обърнаха погледите на стотици хиляди към далеч по-достъпното Черноморие.


В първите седмици на есента пандемията е във възход, държавите отново затягат мерките и дори най-оптимистичните прогнози не вещаят възстановяване на свободното пътуване в близките 6 месеца. Италия, чиито планински курорти привличат немалко почитатели на зимните спортове, наскоро промени условията за допускане на българи. Това се случи два пъти за по-малко от месец. Ограниченията са непредвидими и в други често посещавани алпийски държави като Франция и Австрия. Повечето топли, зимни дестинации в Азия и Африка ще останат затворени поне до края на годината.


Допълнителна пречка за планирането на почивка в по-трудно достъпни с автомобил дестинации е честата отмяна на полети с малък брой пътници с кратко предизвестие. Закупуването на самолетен билет носи и друг риск - дефицитът на оперативен капитал в авиокомпаниите създава неблагоприятни практики за обезщетение при отменен полет, които, макар и в разрез с европейските директиви, са днешната реалност. По непотвърдени данни от фирми, които съдействат на пътници с отменени полети, десетте най-големи европейски авиокомпании дължат обезщетения в размер на 24 милиарда евро.




Пречките и ограниченията създават предпоставка сценарият от лятото да се повтори и почиващите традиционно отвъд границата да се насочат към местните курорти. Проучване на Галъп Интернешънъл от декември 2019 посочва, че 18% от българите са планирали поне едно туристическо пътуване в чужбина през изминалата зима, а 42% - в България. Икономическите последици от пандемията несъмнено ще се отразят негативно върху бюджетите за ваканция, но въпреки това туристическият ни бранш може да се надява на близо 30% или 700,000 повече българи почиващи у нас тази зима.



Дългите уикенди


Проучването на Галъп Интернешънъл посочва също, че продължителността на почивката в чужбина през зимата е средно 9 дни. До голяма степен това се дължи на организираните екскурзии, които обаче този сезон ще са рядкост. През лятото се установи тенденция към спонтанни пътувания до Черноморието за 3 или 4 дни. Взимайки 1-2 дни отпуск около уикендите, много българи избягваха петъчно-неделния трафик и се насочваха към плажовете на юг. По този начин почивките могат да бъдат повече и по-разнообразни, на различни места и в различна компания.